Решението представлява чувствително поражение за италианското правителство и плановете му да настанява търсещи убежище в Албания.
Италия искаше миналата година временно да настанява отхвърлени търсещи убежище в лагери на албанска територия, докато процедурите им се разглеждат в Италия. Този подход, според Европейския съд, противоречи на европейските правила. Съдът подчертава, че само европейските институции могат да определят кои трети държави са безопасни.
Решението на Съда е пряко следствие от критиките към италианския план за обработка на мигранти с временен престой в Албания. Италия представи това споразумение като иновативен начин за облекчаване на натиска върху собствената си система за прием. Но, според Съда, Италия не може самостоятелно да решава дали Албания е безопасна трета страна.
Решението подчертава ограниченията за националните правителства, които искат да обработват миграцията извън ЕС. Страните могат да връщат мигранти само в държави, които отговарят на ясни европейски стандарти за сигурност, човешки права и възможности за прием. Изготвянето на собствен списък с т.нар. безопасни държави вече не е позволено.
Дискусията около италианския план се развива на фона на продължаващия приток на търсещи убежище, които достигат европейска територия през Средиземно море. Особено Италия се сблъсква с много хора, идващи с нестабилни лодки от криминални мрежи за трафик на хора от Северна Африка.
В същото време европейската политика за убежище е подложена на критики вече години наред. Страните от ЕС все още не са достигнали съгласие по обща политика, поради разногласия относно разпределението на търсещите убежище. Някои държави системно отказват да приемат мигранти или да участват в преразпределението между страните членки.
Решението на Европейския съд засилва натиска върху европейските институции да формулират ясни и общи правила. Националните решения, като споразумението между Италия и Албания, се поставят под ограничение от Съда. Това предотвратява страните да избягват общите отговорности.
Все пак разногласията в ЕС остават големи. В публичния дебат нараства напрежението между държавите, които изискват повече солидарност, и тези, които държат на своите национални граници. Опитите за създаване на общо европейско миграционно споразумение вървят трудно и често срещат блокади от отделни правителства.