Според Европейската комисия преработеният текст съдържа допълнителни гаранции срещу внезапни пазарни смущения. Европейските фермери и производителите на храни ще могат да разчитат на финансова подкрепа и клаузи за защита, ако цените или приходите рязко спаднат заради по-евтин внос от Южна Америка. Така Брюксел иска да отговори на притесненията относно конкуренцията и безопасността на храните.
Франция играе забележителна роля в последния етап на преговорите. Президентът Еманюел Макрон заяви в Бразилия, че гледа „по-скоро положително“ на споразумението, което според него вече е достатъчно подобрено, за да може да бъде подписано.
Не всички в Париж споделят този оптимизъм. Министърът на земеделието Ани Женевар заяви, че настоящите гаранции все още „не са достатъчни“ и че Франция е поставила ясни граници. Най-големият фермерски съюз FNSEA отиде още по-далеч, като говори за „предателство“ към френското земеделие, тъй като според тях споразумението отваря вратата за нечестна конкуренция.
В Италия тонът е по-предпазлив. Рим вече не се противопоставя на търговското споразумение, но изисква твърди гаранции за фермерите и взаимни екологични стандарти. Вече е създаден фонд на стойност милиарди евро за компенсиране на европейските земеделци при големи спадове в цените. Земеделските организации обаче остават скептични и се опасяват от конкуренция от по-евтини продукти от Южна Америка.
През изминалите месеци европейските политици отбелязаха, че международните търговски отношения са се променили драстично. Не се има предвид само руската война срещу Украйна, но и изключително високите вносни митнически тарифи, които американският президент Тръмп прилага по целия свят.
Според много европейски лидери държавите от ЕС трябва да диверсифицират своите хранителни и търговски интереси, работейки с повече доставчици и страни, и да бъдат по-малко зависими от икономическите си конкуренти като Съединените щати и Китай. Затова Брюксел работи и по допълнителни търговски споразумения с азиатски и африкански държави.
Европейската комисия посочва, че новото търговско споразумение с Южна Америка носи не само рискове (за селското стопанство), но и възможности (за промишлеността). Европейските износители на автомобили, вино и машини ще имат достъп до нови пазари, докато вносът на месо, захар и зърно от Южна Америка ще бъде обвързан с квоти и проверки.