Досега Европейският съюз отделя годишно 58 милиарда евро за субсидиране на селското стопанство. Тези разходи са около една трета от всички разходи на ЕС. В продължение на години политиците на ЕС завиждат на лекотата, с която се харчат милиарди годишно по Общата селскостопанска политика (ОСП/CAP). Сега новини за измами и злоупотреби ще играят голяма роля в предстоящите дискусии за радикална ревизия на земеделските фондове.
В повечето страни от Централна и Източна Европа земеделските субсидии попадат в ръцете на политици, които се облагодетелстват за сметка на земеделеца, който вижда как земите му изчезват. The New York Times наскоро изследва как функционира системата на ЕС за субсидии, а фламандският вестник De Morgen състави следната спецификация за начина, по който в Унгария приятелският кръг около премиера Виктор Орбан усвояваше милионите от ЕС.
Как действа унгарският премиер Орбан? За да се класираш за европейски субсидии, имаш нужда от земя. Затова Орбан продаде хиляди хектари държавна земя на свои най-близки сътрудници, роднини и приятели. Един от неговите приятели от детинство по този начин стана един от най-богатите хора в Унгария. Докато земеделските субсидии са предназначени за дребни земеделци, изследвания показват, че 80 процента от парите отиват в ръцете на 20 процента от земеделските собственици. Земеделците, които критикуват системата, системно остават без субсидии и са подлагани на одити или странни екологични инспекции. Такива заплахи създават усещане, че комунистическият период не е толкова далеч.
През 2010 г. Орбан отново пусна кандидатура за премиер и се надяваше, чрез коалиция с лидера на земеделците Ангян, да спечели гласа на селяните. Той успешно постигна целта си и назначи Ангян за държавен секретар за развитието на селските райони.
Орбан отдаде под наем големи участъци земя на свои политически съюзници, тъй като европейските субсидии се разпределят според размера на парцела. Правителството на Орбан започна през 2011 г. да отдава под наем държавна земя. Въпреки че се твърдеше, че само местни земеделци имат право, земите отидоха при поддръжници на Орбан, които плащаха малък наем.
През 2015 г. Орбан направи още една стъпка, като продаде стотици хиляди хектари държавна земя на свои политически съюзници и членове на семейството си. По този начин той укрепи властта си в селските райони. Купувачите пък могат да разчитат на милиони от земеделски субсидии. От недоволство от тази политика държавният секретар подаде оставка и сега е критик на Орбан.
Европейският съюз предпочита да не се намесва във вътрешнополитически чувствителни въпроси и обикновено разчита на избраните национални политици. Но реално Европа просто няма инструментите да се намеси в такива случаи. През 2015 г., след предупреждения за практиките в Източна Европа, Европейският парламент поръча доклад от Транснационалния институт в Амстердам, който се фокусира върху заграбването на земи и съмнителните сделки. Този доклад разглежда част от същите болезнени проблеми, които сега отразява изследването на The New York Times.
След изследването Европейската комисия заяви, че не толерира измами с земеделски субсидии и провежда одити. В годишния доклад за 2018 г. на Европейската сметна палата се споменава процент грешки от 2,4 на сто при разходите на европейски средства за земеделие и селски райони. За директните плащания на земеделците дори няма установен процент грешки.
Държавите членки и Европейският парламент в момента водят преговори за разходите до 2027 г. В този контекст Европейската комисия предложи изплащането на средства да бъде по-силно свързано с добро управление и спазване на върховенството на закона. Комисията има големи очаквания и към новоназначения Европейски главен прокурор, който от следващата година ще може сам да преследва и съди измами с европейски пари.
Сега, когато през следващите години трябва да се намалят значително разходите (поради излизането на Великобритания или заради желано ново законодателство) и държавните и правителствени ръководители най-много искат годишните си вноски да останат на настоящото равнище, въпросът вече не е дали ще се режат земеделски субсидии, а колко много ще се режат.