В европейските столици все повече нараства убеждението, че Европейският съюз трябва да засили позицията си в света. Международната среда се описва като по-ожесточена и конкурентна, с велики сили, които все по-настойчиво защитават собствените си интереси.
Централна тема е конкурентоспособността на Европа. Индустрията, технологиите и производственият капацитет се посочват като ключови стълбове. Европа трябва да предотврати икономическата си зависимост и изоставане спрямо други икономически великани.
Европейският комисар Сежурне смята, че страните от ЕС наистина трябва да предприемат действие за създаването на обща европейска производствена индустрия. Апелът на френския еврокомисар идва на прага на европейска среща на върха, посветена на укрепването на автономната позиция на ЕС между икономическите гиганти като САЩ и Китай.
Призивът за ускорено по-голямо сътрудничество съвпада и с настойчив апел от бившия председател на ЕС Драги, публикуван през изминалия уикенд в няколко големи европейски вестника. Италианецът още преди година и половина даде насока на новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен да укрепи позицията на европейските предприятия.
Също и председателят на парламентарната група Манфред Вебер от най-голямата политическа партия в европейската политика, ЕНП, публично призова в края на миналия месец за по-интегрирана европейска политика – призив, който почти стига до настояване за федерация на ЕС. Той смята, че европейските страни от НАТО, ако трябва, трябва да имат своя собствена ядрена мощ, възможно с помощта на британски и френски ядрени оръжия.
Ускореното сливане на големи европейски индустриални предприятия, включително оръжейната индустрия, е отчасти реакция на руската война срещу Украйна и на тарифната война, която Съединените щати започнаха срещу останалия свят.
Също така отбрана играе видна роля в дебата. Необходимостта от по-добро сътрудничество и укрепване на европейското оръжейно производство е широко подкрепена, включително на фона на международните конфликти и рисковете за сигурността на източния фланг на Европейския съюз.
В същото време (отново) се разпалва дискусията за това как трябва да се управлява Европейският съюз. За това се говори с години, но малко решения се взимат. Предложенията за опростяване и повишаване на ефективността на вземането на решения все още срещат въпроси за осъществимостта и почти винаги някой министър-председател или министър спира процеса. Критиците казват, че Брюксел очевидно не е научил нищо от Брекзит.
Принципът на единодушие във външната политика се счита за основна пречка. Все повече политици от ЕС посочват, че този принцип може да блокира вземането на решения и пречи на Европа да действа бързо и единно. Особено през последните години все по-често се наблюдава, че в такива ситуации ЕС бива поставян пред свършен факт от други велики сили.