Хърватия може да се присъедини към зоната Шенген без паспортен контрол, ако това зависи от Европейската комисия. Балканската страна с 4,5 милиона жители вече изпълнява всички условия за членство в клуба на държавите, между които има свобода на пътуване. Но според Европейската комисия България все още няма подредени нещата и остава под специален надзор. Решението за достъпа до Шенген е отговорност на държавите-членки на ЕС и изисква единодушие.
От 28-те държави членки на ЕС Румъния, България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Обединеното кралство (все още) не са членове на Шенгенската зона. Не-членките на ЕС Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн обаче са част от нея.
Сега, след като Хърватия – която се присъедини към ЕС преди шест години – е уредила управлението на външните си граници, според комисията може да стане член на Шенгенската зона. В Шенгенското споразумение е записано, че хората по принцип вече не се проверяват на границата. Споразумението е сключено през 1985 г. в люксембургското градче Шенген от Германия, Франция и трите страни от Бенелюкс.
През изминалата година Румъния не е направила нищо по отношение на съдебните реформи и борбата с корупцията. Заради това страната остава под специален надзор. Холандия е сред държавите от ЕС, които отдавна се противопоставят на приемането на Румъния в безвизовото пространство. Холандия открито критикува корупцията и политиката на приятелски назначения в румънската държавна администрация.
Миналата година вицепрезидентът Франс Тиммерманс критикува Румъния, като нарече ситуацията там „тъжна“. Сега ежедневното управление на ЕС нарича „съжаление“, че Букурещ не е изпълнил препоръките, въпреки че правителството обеща подобрения през юни.
За да излезе от под специалния надзор, Букурещ ще трябва да спре поредица от наказателни закони и да отмени назначенията в прокуратурата и антикорупционната служба.
От друга страна, България е изпълнила препоръките и е предприела стъпки за съдебна реформа и борба с организираната престъпност. Това дава възможност на България да излезе от програмата за надзор. Преди комисията да реши дали България може да напусне програмата, държавите членки и Европейският парламент ще бъдат консултирани.
