Според фермерите правителството прави твърде малко, за да ги подкрепи в тези трудни времена. Протестните действия се проведоха главно в градовете Джурджевец, Копривница и в някои околни села в североизточната част на Хърватия, граничеща с Унгария.
Семейството Ведриш от Стари Градац край Питомача изхвърли над десет тона пипер и краставици на улицата, разкри местният телевизионен канал HTV. „Цената беше твърде ниска и по време на периода на разпродажба ни плащаха 20 цента на килограм, докато нашите ежедневни разходи са по-високи. Има и много вносни продукти от Сърбия и Албания“, каза Марин Ведриш.
Ниските цени на селскостопанските продукти в Хърватия са резултат от сложна комбинация от фактори. Един от основните е значително увеличеният внос на евтини плодове и зеленчуци от други страни от ЕС, като съседите Словения, Унгария и от Сърбия.
Хърватските супермаркети при политиката си на покупка предпочитат по-евтините вносни продукти, което води до намалено търсене на местно отглеждани култури и съответно по-ниски цени за хърватските фермери. Освен това нарастващите разходи за селскостопанско производство, като гориво, торове и труд, също играят роля.
Това има не само икономически последици за самите фермери, но и за по-широките селски общности, които до голяма степен разчитат на селското стопанство като основен източник на доходи. Намаляването на местното производство може да доведе и до загуба на селскостопански знания и традиции, предавани от поколение на поколение.
Друг проблем е неефективната организация на предимно малките селскостопански предприятия в Хърватия. Страната е член на ЕС от 2013 г. и миналата година въведе еврото като разплащателно средство. Много селски семейни фирми имат проблеми със придобиването и запазването на земеделски земи поради бюрократични пречки и липса на ясни регулации относно аренда на земя.
Фермерите призовават хърватското правителство да предприеме мерки, които да ги защитят от нечестната конкуренция на чуждестранните продукти. До момента обаче правителството не е предприело конкретни стъпки за решаване на проблема.
Фермерските организации настояват за директна намеса, като въвеждане на минимални цени за местни продукти и подобряване на регулациите. Също така има призив за повече инвестиции в технологии и иновации в селскостопанския сектор.