Нитратният комитет на Европейската комисия решава тази седмица дали Ирландия ще запази разрешението да прилага повече торове върху пасищата си в сравнение с останалите страни от ЕС. Тази т.нар. derogatie изтича в края на тази година, а тази за Нидерландия и Дания вече е изтекла.
Ирландското правителство постигна миналия месец предварително споразумение с еврокомисаря по околна среда Джесика Росъл относно допълнителни и по-строги мерки срещу нитратното замърсяване. След публикуването на доклад за нарастващо замърсяване на водите, Дъблин реши да приеме по-строги нитратни критерии и да извършва измервания в много по-голям мащаб ( „до източника“) от стотици пунктове за мониторинг.
По този начин ирландците искат регионално да докажат къде селското стопанство достатъчно намалява замърсяването на водите. Комисар Росъл иска да даде на Ирландия още три години време за това ( удължаване на derogation), но оставя решението в сряда на експертите в Нитратния комитет и след това за одобрение от останалите страни в ЕС. Според нея в Ирландия вече е извършено много, но трябва да се направи още, за да се стигне до правно издържани решения.
Хранителните вещества от селското стопанство се посочват като важна причина за замърсяване на водите. Ирландските аграрни организации се страхуват, че Нитратният комитет ще наложи невъзможни и неизпълними условия. Този модел се наблюдава и в Нидерландия и в Дания. Качеството на водата става все по-важен определящ фактор: без доказано подобрение няма да има освобождаване от правилата.
В Дания вече заедно с регионалните власти, екологичните организации и аграрните групи се работи по национален подход („трипартиден“) за справяне със замърсяването на водите, към който в Брюксел се гледа с повишен интерес. Страната затяга мерките срещу нитратното замърсяване с нови квоти за фермерите и допълнителни защитени природни територии. Тази мярка има за цел да намали още повече изтичането на азот във водите.
В Нидерландия обаче от повече от петнадесет години има застой между правителството, аграрния сектор и екологичните организации относно това дали да се намали замърсяването с азот. Съдилищата вече са издали задължителни решения, но много аграрни организации не желаят да съдействат за принудително намаляване на животновъдния добитък.
Временно изпълняващият длъжността министър-председател на Нидерландия Дик Счоф заяви наскоро, че след две седмици на европейския връх в Брюксел отново ще настоява за подновяване на derogation за нидерландското земеделие, в замяна на одобрение на европейското споразумение за свободна търговия с МеркоСур. За това споразумение също трябва да бъдат взети окончателни решения в европейските институции в следващите две седмици. В Европейския парламент следващата седмица ще се опитат да свържат нови условия към това споразумение, за по-добро обезщетение за европейските фермери.