Така и двете страни, които не са членки на ЕС, биха могли да станат първите европейски държави, където месото от лабораторен добив ще се появи по магазините. Процедурата за одобрение в Швейцария отнема около година, а във Великобритания - година и половина.
В Европейския съюз месото от лабораторен добив се разглежда като нова храна, поради което Европейският орган по безопасност на храните провежда щателни тестове и контрол на крайния продукт преди да бъде пуснат на пазара. Очакваният времеви период за разглеждане на заявките в ЕС е минимум 18 месеца.
Месото от лабораторен добив представлява „месо“, за което не са били отглеждани или колени животни, а е създадено в лабораторни условия. Това освен спестяване на животински животи, допринася и за опазване на климата. Световната месодобивна индустрия има значително въздействие върху околната среда и климата. Само в Нидерландия тя е източник на около 3.9 милиона тона емисии на CO2 годишно.
Съществуват значителни различия между държавите-членки на ЕС относно допускането на месо от лабораторен добив. Докато Нидерландия вече е дала разрешение за дегустации с публика, Италия иска пълна забрана на този тип месо. Тези противоречиви реакции в страните от ЕС евентуално могат да отблъснат инвеститорите, които търсят по-благоприятни условия за развитие.
Компанията Meatable, базирана в Делфт, вижда пазарни възможности за своето месо от лабораторен добив основно в Сингапур и Съединените щати. В Сингапур такъв тип месо се разрешава вече няколко години, а наскоро и САЩ дадоха зелена светлина за продажба. Нидерландската компания разглежда и пазара в Израел, където в момента се работи по разрешение за месо от лабораторен добив.