Кипър започва председателството си в момент, когато Европейският съюз се изправя пред сериозни предизвикателства. Международни конфликти и геополитическа несигурност определят дневния ред. Страната иска активно да насочва ролята на ЕС на световната сцена през този период.
Това е вторият път, в който Кипър изпълнява ротационното председателство. През последните четиринадесет години европейският контекст се е променил значително. Докато по-рано доминираха икономически проблеми, сега основен акцент са сигурността, международните конфликти и политическото позициониране.
Президентът Никос Христодулидес подчертава, че Европейският съюз трябва да стане по-силен и автономен, но в същото време да остане отворен за сътрудничество с останалата част от света. Сигурността и отбраната са важна част от дневния ред. Кипър иска да подкрепи инициативи, които засилват европейската отбрана и увеличават бойната готовност на ЕС.
Войната в Украйна играе централна роля. Кипър иска да гарантира, че Украйна остава високо в европейския дневен ред. Тази тема е тясно свързана с обсъжданията по сигурността, външната политика и бъдещето на Европейския съюз.
Разширяването на ЕС също получава внимание. Кипър желае напредък в процесите на присъединяване и гледа на разширяването не само като политически избор, но и като част от по-широката сигурност и стабилност на Европа.
Освен Украйна, председателството ще се фокусира и върху Близкия изток. Кипър подчертава значението на по-силни връзки и по-добро сътрудничество между ЕС и страните от този регион, предвид продължаващите напрежения там.
Кипърското председателство ще постави отново на дневен ред въпроса за турската окупация (от 1974 г.) на част от Северен Кипър. Десетилетия наред международната общност (безуспешно) се опитва да върне двете страни на преговорна маса. Наскоро изглежда, че от турска страна има смекчаване на позицията.