Резултатът от британските парламентарни избори прави заради избирателната система („победителят взема всичко“) сравнението на силите между политическите партии практически невъзможно. Въпреки че придобиването на десетки допълнителни парламентарни места е широко определяно като „голяма победа“ за Консерваторите, техният ръст на национално ниво в проценти е едва около един процент.
В сравнение с изборите през 2017 г. консерваторите увеличават с около половин милион гласа, от 42,4 на 43,6 процента. Всъщност Борис Джонсън не е спечелил повече гласове, а Консерваторите са спечелили места. И всъщност консерваторите са спечелили места, защото Лейбъристката партия и Корбин загубиха гласове заради своята непопулярност.
Анти-ЕС фанатикът Найджъл Фараж беше бърз да приписва част от тази победа на Торите на себе си: неговата Партия за Брекзит не участва с кандидат в почти 400 от 650 избирателни района. В районите, където Партията за Брекзит участва, кандидатите ѝ понякога получаваха 15 до 20 процента от местните гласове (но въпреки това не бяха най-голямата сила и не спечелиха нито едно място.)
Гласовете за Партията за Брекзит отидоха за сметка както на Лейбъристката партия, така и на Консерваторите, сочат първоначалните данни по райони. Национално Партията за Брекзит събра около 650 000 гласа, което е малко под 2 процента. Фараж използва това обръщане като логика: където Партията за Брекзит не участваше, истинските привърженици на Брекзит можеха да гласуват само за Борис Джонсън, подкрепяйки го в новото му премиерство.
За резултата на Лейбъристката партия важи всъщност обратното. Лейбъристката партия падна спрямо 2017 г. (едва преди две години) от 40,0 на 32,2 процента, значителна загуба от почти осем процента. И на изборите през 2017 г. Корбин беше партиен лидер. Сега получените 32,2 процента не се различават много от 35-те процента, с които Лейбъристката партия спечели изборите през 2005 г. Освен това тези 32,2 процента са по-високи от резултатите през 2010 и 2015 г.
Но тъй като Консерваторите задържаха собствената си електорална база, а Лейбъристката партия загуби много гласоподаватели, в няколко десетки района, където разликите през 2017 г. бяха малки, консерваторите сега изпревариха кандидата на Лейбъристката партия и заеха първото (и единствено!) място.
За Либерал-демократите положението е още по-тежко: те спечелиха значително в национален мащаб. Те нараснаха с четири процента от 7,4 на 11,5 процента от гласовете. Въпреки това обаче не успяха да са най-голяма сила в един от районите, където водеха – точно в района на партийната лидерка Джо Суинсън. Победата на SNP в Шотландия, с 13 допълнителни места вече 48, е основно за сметка на консерваторски райони, но също така и за сметка на някои лейбъристки места.
За точно сравнение на вътрешните британски политически баланси трябва да се изчака публикуването на изборните резултати по райони, сравнение с тези отпреди две години на национално ниво. Но вече е ясно, че милиони британци, гласуващи за Лейбъристката партия, не са преминали към Консерваторите. Осемте процента, загубени от Лейбъристката партия, са частично отишли при SNP, частично при Либерал-демократите, в „лейбъристка земя“ са гласували и за Брекзит и също така за Консерваторите.