Повечето европейци са склонни да променят хранителните си навици стига това да не е твърде скъпо. Насекоми или лабораторна храна не предизвикват апетит, но вегбургери, леща и боб се приемат широко като алтернативи.
От съвместно проучване на потребителските организации в дванадесет страни от ЕС става ясно, че кризата с коронавируса променя начина, по който в европейските държави се гледа на храната и храненето. Въпросът е доколко тенденцията да се готви по-често вкъщи или да се купува повече местна храна ще се запази. Политиците трябва да се вслушат в това, посочва потребителската асоциация BEUC.
Двама от трима респонденти са готови по екологични причини да променят хранителните си навици. Въпреки това има пречки, които досега им пречат да го направят. Цената е първата пречка, посочвана от потребителите към по-устойчива храна, но те отбелязват и липсата на информация.
Малко повече от четирима на десет души са спрели да ядат червено месо по екологични причини, показва проучването на потребителски организации в единадесет страни от ЕС, сред които Нидерландия. Много от 11 000-те респонденти са готови да купуват повече сезонни плодове и зеленчуци и да хапват вегетарианско по-често, стига това да не е скъпо. Понижаването на консумацията на млечни продукти остава предизвикателство. Друга констатация е, че много хора подценяват влиянието на собствените си хранителни навици върху околната среда и климата.
Според изследователите потребителите търсят подобрена информация върху етикетите и повече устойчиви опции. Правителствата, производителите на храни и търговците могат да изиграят ключова роля в това.
Ценообразуването и маркетингът все още играят главна роля в ежедневното потребление, но освен вкус и цена, околната среда и климатът все повече ще влияят върху хранителните избори, според потребителските организации.