Главите на държави и правителствата на ЕС се събират за трети път в рамките на едва две седмици, за да обсъдят кризата с коронавируса. Отново обсъжданията протичат чрез видеоконферентна връзка. Държавните лидери обсъждат как да се справят с икономическите последици от избухването на вируса, за да не изпаднат във финансов колапс.
Обсъждането на допълнителни европейски субсидии остава разделено, както стана ясно в сряда по време на заседанието на министрите на финансите. Девет държави призоваха в сряда да се създаде европейски „дългов инструмент“, но други страни-членки на ЕС са по-предпазливи. Нидерландия дори изрази категорично несъгласие с обединяването на държавния дълг на страните от ЕС. Това може да са така наречените еврооблигации или в този контекст наричани „коронаоблигации“.
Държавните ръководители може да възложат на министрите на финансите от еврозоната да отпуснат кредити през кризисния фонд ESM за инвестиции, свързани с коронавируса. Страните от еврозоната са акционери в този ESM. Италианското правителство иска да използва фонда ESM за борба с кризата с коронавируса без обичайните условия. Ако държавите получат помощ от този фонд, сега към нея е прикрепено изискване да предприемат реформи. Италия е една от най-силно засегнатите страни от пандемията с коронавируса в света.
Италианският премиер Джузепе Конте вече призова фондът ESM да се активира. В момента фондът може да отпусне заем в размер на 410 милиарда евро. ESM може също да създаде програма, която да даде възможност на Европейската централна банка неограничено да купува държавни облигации на страните от еврозоната. Това никога досега не е правено. Държавите членки са разделени относно използването на ESM. Нидерландският министър Вопке Хукстра (финанси) по-рано заяви, че кризисният фонд трябва да бъде използван едва след като всички други икономически мерки за подпомагане срещу кризата с коронавируса се провалят.
Но натискът върху Нидерландия нараства, след като девет държави, водени от френския президент Макрон и италианеца Конте, настояват за въвеждането на нов „дългов документ“, чрез който всички 27 държави членки да наберат пари заедно. В този случай парите няма да идват от фонда ESM на страните от еврозоната, а от държавни облигации на всички 27 страни-членки на ЕС. Според Макрон това би било добро за финансиране на мерките срещу икономическите последствия от вируса.
Макрон отправя този призив в отворено писмо, адресирано до председателя на ЕС Шарл Мишел. Писмото е съавторствано от лидерите на Италия, Белгия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Словения, Испания и Португалия. Това не е нещо ново, тъй като и по време на предишната криза Франция беше силен поддръжник на европейските облигации, защото по този начин заемите имат по-малък риск. По този начин по-богатите страни, сред които Германия и Нидерландия, се явяват гарантите.
Както тогава, така и сега Нидерландия и Германия не приветстват идеята. Еврозоната по всяка вероятност няма да постигне споразумение и ще прехвърли дискусията към лидерите на държавите, които ще проведат видеоконференция в четвъртък вечерта. Тогава и премиерът Рюте няма да е доволен. „Страните, които не предпочетоха да правят реформи, сега най-силно искат екзотични форми на реформи и ние няма да го позволим“, казват в кръгове на холандското правителство.
Така премиерът Марк Рюте заплашва в четвъртък вечер да бъде отново определен в ЕС като „пестелив и стиснат“, след като по-рано в Брюксел се противопостави на лека повишаване на многогодишния бюджет на ЕС. Освен това поради тази отхвърляща позиция остава неясно дали другите страни от ЕС биха били готови да уважат холандската молба за повече финансова подкрепа за по-големи сектори от земеделието и градинарството в Нидерландия.