Повечето страни от ЕС са готови в новата обща селскостопанска политика (ОСП) да отстъпят малко повече на исканията на Европейския парламент и Европейската комисия.
С повечето министри на земеделието може да се разговаря за повече субсидии за земеделието за мерки в рамките на Зелената сделка, за ограничаване на субсидиите от ЕС за много големите агро-компании, включване на „социални (трудови) закони“ и повече субсидии за благосъстоянието на животните.
На неформално видеозаседание в понеделник повечето министри на земеделието се съгласиха с това сближаване с Европарламента и Европейската комисия, с цел да се направи успех от тройните преговори в петък, 30 април в Брюксел. Преди това ротационният председател на ЕС – Португалия, заяви, че април е последният шанс за детайлна работа, защото на супертрилогията на 25 и 26 май трябва да се подпише сделката. Този агро-среща съвпада с полугодишната среща на министрите на земеделието.
Дялът на земеделските средства за мерките в полза на околната среда и климата („еко-схеми“) в аграрното стопанство сега се повишава от първоначалните 20% на 22% през 2023 и 2024 г. и до 25% през 2025 г. Така министрите следват подобна предишна отстъпка в Германия. Аргументът бе, че фермерите не трябва само да бъдат компенсирани за (не)разходите по еко-схемите, но и трябва да могат да печелят от тях.
Също така министрите на земеделието се съгласяват с искането на Европейската комисия и Европейския парламент да се прекрати продължилата с години дискусия относно „социален стандарт“ в целия ЕС за минимални заплати, трудови права и борба със сивата икономика, и най-накрая да се приложи това и в аграрния сектор.
Особено временните (чуждестранни) работници при жътвата в някои страни все още биват недоплащани или експлоатирани. Сега се обмисля въвеждането на система с глоби. Португалският министър Мария до Сеу Антунеш заяви в понеделник, че „ще намерим решение“.
Освен това изглежда, че в петък на трилога може да бъде постигнато съгласие за това как да се сложи край на прекомерните европейски субсидии за големите агробизнеси. Страните ще могат да избират между три възможности: максимален таван (което ощетява само големите), процентно намаление (засягащо всички) или преразпределение (в полза на малките, останалите плащат).
Страни, които не съдействат на това, могат да бъдат санкционирани чрез намаляване на плащанията им (четете: глоби). Това вече е случаят с Чехия, където най-голямото земеделско стопанство (Agrofert) е собственост на премиера (Бабиш), и където само няколко десетки предприемачи получават три четвърти от земеделските субсидии на ЕС.
Поне пет страни (Гърция, Хърватия, Кипър, Унгария и Румъния) все още са против предложеното преразпределение на земеделските субсидии, защото според тях не е решено съществуващото „неравномерно разпределение между страните-членки“.
Въпреки сближенията, все още има достатъчно препятствия и разногласия, които могат да провалят преговорите на трилогата. По различни въпроси някои страни могат да се застъпват твърдо за своята позиция, а европейски комисари или евродепутати да настояват за своя курс и визия. Въпросът е дали ще останат непоколебими докрай, или ще приемат и по-малко от половината от исканията си.
Такива взривоопасни, още неурегулирани теми са например намаляването на химическите пестициди (с 50% до 2030 г.), намаляване на изкуствените торове (с 20% до 2030 г.), развитието на биоземеделие на 25% от площта (само от обработваемата земя или на цялата аграрна площ), оставянето на ивици покрай водоемите свободни (колко метра?) и сеитбообращение на културите (3, 4 или 5% от обработваемата земя).
В новата ОСП част от европейското изпълнение, контрол и надзор се връща към страните от ЕС, които могат да делегират функциите си на части от държавата и региони. По този начин европейската селскостопанска политика става по-малко унифицирана и задължителна, като могат да се въвеждат преходни мерки и изключения за отделни държави.
Европейската комисия ще води преговори с всяка страна относно нейния подход и изпълнение на условията за субсидиите на ЕС.