Сърцевината на конфликта се върти около Полския конституционен съд, назначен от президента. Според Европейския съд по правата на човека, този съд е нарушил основни принципи на правото на ЕС и не може да бъде считан за независим или безпристрастен. Това решение разкрива старите разломни линии в полската политика.
Настоящото правителство, водено от премиера Доналд Туск, заявява, че следва проевропейски курс. Неговият кабинет не признава решения на Конституционния съд, които са в конфликт с правото на ЕС, и вижда последното европейско решение като задължение за намеса.
Президентството застава в пълно противоречие с това. Президентът Карол Навроцки не е подкрепил реформите на правната система. Опитите на правителството да върне предишни промени останаха блокирани.
Напрежението произтича от реформите на предишното правителство на партията Право и справедливост (PiS), при които политическо влияние се упражняваше върху върховните съдилища. Конституционният съд играеше централна роля и по-рано заявяваше, че полската конституция стои над правото на ЕС.
Това становище противоречи директно на правителството, което твърди, че европейските ценности са юридически задължителни и че Полша не може да се освободи от тях. Според правителството, полският съд по този начин подкопава правовата държава и позицията на Полша в Европейския съюз.
Самият Конституционен съд се противопоставя. Той твърди, че европейското решение няма да засегне функционирането му и че европейският съд няма компетентност над полския трибунал. Така институционалният застой продължава.
Докато президентството и правителството са в директен конфликт, остава неясно как и кога реформите могат да бъдат възможни. Ясно е, че решението от Люксембург е задълбочило конфликта и допълнително е извадила на показ политическото противопоставяне в Полша.