Новата американска стратегия за сигурност предизвиква безпокойство в Европа. В няколко столици документът среща отхвърляне, тъй като представя Европейския съюз като континент, който се движи към загуба на цивилизация и подкопава политическото функциониране. Европейските лидери наричат тези заключения необосновани и нежелани.
Стратегията на Белия дом и Пентагона посочва, че европейските страни се борят с изтъняващи демокрации, че цензурата се увеличава и че политическата опозиция няма достатъчно пространство. Тази представа се оспорва широко в Европа. Лидерите подчертават, че техните общества сами определят как се формират свободите, без външна намеса.
Американската позиция за миграцията също предизвиква силна критика. Стратегията твърди, че масовата миграция заплашва националната идентичност на европейските страни и че някои държави може да станат непознати след няколко десетилетия. Няколко европейски политици наричат това неподходящ и поляризиращ образ, който съвпада с възгледите на крайнодесни партии.
Друг сериозен въпрос е американската подкрепа за т.нар. патриотични партии, които според съветниците по сигурността на Тръмп се определят като възникващи съюзници. Европейските лидери виждат в това пряка намеса във вътрешнополитическите им отношения и твърдо отхвърлят тази янки намеса.
Освен това европейските правителства подчертават, че стратегическите отношения със Съединените щати са насочени към обща сигурност, а не към оценка на функционирането на европейските общества. Те наричат Съединените щати важен съюзник, но отхвърлят идеята, че Вашингтон насочва техните демократични процеси.
Забележително е, че в Москва звучат съвсем различни тонове. Руски представители наричат американската стратегия до голяма степен съответстваща на вижданията на собственото им правителство. Това се дължи главно на по-меката американска риторика относно Русия и отсъствието на ясно квалифициране на Русия като заплаха.
Според говорителите на Русия е положително, че стратегията се стреми да възстанови стабилността в отношенията между двете държави. Това се свързва с желанието на Москва да се позиционира по-малко като съперник и повече като партньор по регионални и световни въпроси.
Противопоставянето между европейското отхвърляне и руското съгласие разкрива чувствителен въпрос: документ, който трябва да засили трансатлантическото сътрудничество, всъщност създава напрежение вътре в западния съюз. Европейските правителства се притесняват, че острият тон към ЕС и по-меката риторика към Русия поставят под напрежение тяхната позиция по сигурността.
В реакциите в Брюксел и в национален план звучат еднакви послания: САЩ остават важен партньор, но Европа определя своя собствен курс. Докато Москва прие документа, Европа ясно заявява, че не споделя американския анализ за континента и че той не е основа за бъдещо сътрудничество.