Европейският зелен пакт е основата на тези усилия от 2020 година и е донесъл значителни енергийни и екологични ползи. Напоследък обаче политическата опозиция и климатичният скептицизъм набират сила, което се отрази и в резултатите на наскоро проведените избори за Европейски парламент.
Въпреки че изменението на климата остава проблем, икономическите тревоги и въпросите за сигурността в момента имат приоритет. Развиващата се политическа обстановка в Европейския парламент може да има последствия за климатичната политика
Предишните избори през 2019 г. доведоха до силна климатична политика под ръководството на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Въпреки предишния зелен импулс, климатичната политика на ЕС сега се сблъсква с бавно икономическо възстановяване, продължаваща инфлация и нарастващи енергийни разходи, влошени от руската инвазия в Украйна.
Това доведе до протести и съпротива, включително призиви за „паузиране“ на екологичните регулации от френския президент Еманюел Макрон. В Германия бавното икономическо възстановяване спира приемането на прекалено строги екологични мерки.
Последните избори за Европейски парламент доведоха до значителна загуба на места за Зелените партии. Най-голямата група – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), нарастващо настоява за безпристрастен към технологиите подход по много екологични и климатични въпроси, което често се сблъсква със Зелените и социалистите.
В перспектива по отношение на климатичния курс, социалистите и демократите (СиД), както и либералната група Renew Europe ще продължат да подкрепят Зеления пакт, макар и с различен акцент върху социалната справедливост и прагматичното прилагане. От друга страна, консервативни и крайнодесни групировки като Европейските консерватори и реформатори (ЕКР) и Идентичност и демокрация (ИД) се противопоставят на Зеления пакт.
Новото (по-дясно ориентирано) разпределение на местата в парламента може да доведе до повече консервативни коалиции, но Зелените и левите партии все още могат да играят роля при поддържането на климатичната политика на ЕС. Въпреки че зелената програма среща предизвикателства, е малко вероятно Страсбург да разруши Зеления пакт, особено ако фон дер Лайен остане председател на Европейската комисия.
Отказът от зелената трансформация би бил стратегическа грешка за европейските политически лидери. Въпреки конкуриращите се приоритети, климатичната криза остава спешна, като затоплянето на Европа е два пъти по-високо от средното за света.