Президентът на ЕС Шарл Мишел свика държавните глави и правителствените ръководители на 27-те страни членки на ЕС на извънредна допълнителна среща на върха на 20 февруари, с цел да се преодолее политическата задънена улица по финансирането на ЕС.
Мишел заявява, че е настъпило времето да се постигне споразумение на най-високо равнище относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027. Това е управленският период на новата Европейска комисия, встъпила в длъжност миналата година.
От месеци страните от ЕС водят преговори без значителен резултат с Комисията на Урсула фон дер Лайен и Европейския парламент относно новия многогодишен бюджет. След излизането на Великобритания бюджетът изпитва дефицит от около 12 милиарда евро годишно. Другите страни членки на ЕС ще трябва да разпределят помежду си липсващия британски принос.
Освен това Европейският съюз се изправя пред големи промени в разходите, включително заради Зелената сделка, плана за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Европейската комисия и Европейският парламент също са представили нови желания и нови планове за предстоящите години, които изискват допълнителни разходи.
Идеално би било новият многогодишен бюджет да беше приключен още в края на миналата година от предходната Европейска комисия на Юнкер. Още тогава стана ясно, че на хоризонта има сериозни финансови проблеми, не само заради размера на средствата, но и заради сроковете. Европейската комисия се нуждае от около една година, за да подготви законодателство, позволяващо разходването на парите. Затова има риск първата година от новия управленски мандат на ЕС да бъде изгубена за старта на новите планове.
Четири страни от ЕС (Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания) искат новият седемгодишен бюджет да остане на сегашното ниво от максимум 1,00 процента (около 1000 милиарда евро) от европейския брутен национален доход. Комисията на фон дер Лайен залага на 1,11 процента, а Европейският парламент - на 1,3 процента. Различията не са само по отношение на паричния размер, а и по съдържанието на сегашните и бъдещите политики на ЕС. Някои държави членки смятат, че ЕС вече има твърде много задачи и трябва да се свие.
През последните две седмици близките сътрудници на президента на ЕС Мишел са разговаряли с политическите съветници на 27-те правителствени ръководители. Тази процедура имаше за цел да установи къде е долната граница за всяка от страните. Тази дискусия е в състояние на пълна политическа задънена улица от повече от година. Според източници от Брюксел компромис е възможен само ако се вземе под внимание не само размерът на бюджета, но и как той се изразходва (кой печели от него) и нов механизъм за намаления за страните (чисти платци), които в противен случай плащат непропорционално много за ЕС.
Със свикването на тази допълнителна финансова среща на върха президентът на ЕС Мишел оказва натиск върху лидерите да направят отстъпки. Неуспехът би бил не само поражение за него като президент на ЕС, но би се отразил негативно на всички лидери на ЕС. Освен това провалът ще затрудни допълнително възможността за споразумение по-късно тази година. Най-вече това ще влоши атмосферата, Комисията на фон дер Лайен няма да може да стартира обновяващо, а други жизненоважни реформи (Зелената сделка?) дори няма да тръгнат.