Биогоривата се разглеждат като алтернатива на изкопаемите горива с цел намаляване на парниковите газове от транспортния сектор. През последните десет години ЕС е изразходвал около 430 милиона евро субсидии за насърчаване на биогоривата. Но преходът от лабораторни проучвания към реално производство в голям мащаб не се е осъществил и може да отнеме още много години.
Дълго време се очакваше, че природни продукти от земеделието и овощарството могат да бъдат суровини за нови екологосъобразни горива. До момента произведените биогорива се използват предимно като добавка към традиционния бензин, дизел и керосин, и то само в много ограничени количества.
Освен това наличието на подходяща биомаса ограничава използването на биогоривата. Европейската комисия очакваше, че стимулирането и употребата на биогорива ще увеличи енергийната независимост на ЕС. Но в действителност много суровини се внасят основно от трети страни (например внос на използвани масла за пържене от Китай, Обединеното кралство, Малайзия и Индонезия).
Европейската сметна палата заключава, че европейската политика не успява да стартира производството и инвестициите в този нов сектор. Например авиацията може да се превърне в голям потребител на биогориво, за което ЕС вече е взел решения. Там е определено изискваното ниво на устойчиво авиационно гориво за 2030 г. на 2,76 милиона тона нефтен еквивалент, докато настоящият потенциален производствен капацитет е едва около една десета от тази стойност.
Бъдещето на биогоривата в автомобилния транспорт също стана неясно през последните години. Големият акцент върху прехода към електрически автомобили, съчетан с прекратяване на нови бензинови и дизелови коли през 2035 г., вероятно означава, че биогоривата едва ли ще имат широко приложение в пътния транспорт в ЕС.