Централна за критиката е новата юридическа и финансова архитектура на Общата селскостопанска политика (ОСП). За пръв път от 1962 година няма да съществува отделен селскостопански фонд. Вместо това селскостопанските средства ще бъдат включени в широк фонд в рамките на многогодишната финансова рамка 2028 – 2034 г.
Този фонд, с обем около 865 милиарда евро, трябва да обедини различни политики на ЕС в национални планове за всяка държава от ЕС. Според Сметната палата това увеличава несигурността за селското стопанство. Общият бюджет ще бъде окончателно одобрен едва след приемането и утвърждаването на националните планове от Брюксел.
За селското стопанство е предвидено съкращение на десетки милиарди евро, тъй като ЕС възнамерява през следващите години да отпусне повече средства за укрепване на европейската икономика и за отбраната. Освен това десетки милиарди за земеделие остават „в резерв“. Страните от ЕС се призовават да увеличат вноските си към селското стопанство, но секторът трябва да изчака и да види дали това ще се случи.
Друг важен проблем е по-голямата гъвкавост на страните от ЕС при избора и изпълнението на техните национални планове. Въпреки че персонализираният подход може да има предимства, ЕСП предупреждава, че това може да наруши общия характер на селскостопанската политика и да доведе до нарушаване на конкуренцията между страните от ЕС.
По-голямата автономия на държавите в селскостопанската политика започна преди няколко години с въвеждането на т.нар. национални стратегически планове, накарано и от земеделците и техните организации, които се противопоставят на прекаленото влияние на Брюксел.
Съществува и неяснота относно това кои мерки трябва да бъдат отчитани на база реално производство и кои върху изчислителни етапни или теоретични цели. Според Сметната палата във всички случаи трябва да бъде гарантирана отчетността и проследимостта на евросубсидиите до крайния бенефициент. През последните години в няколко страни от ЕС стана ясно, че с европейските селскостопански субсидии се извършват измами и злоупотреби.
Комисията защитава предложенията си и заявява, че новата структура има за цел да намали административната тежест за фермерите и да ускори финансовата подкрепа за тях. През следващата година практически преговорите в Брюксел относно новата селскостопанска политика ще се водят паралелно с обсъжданията за новата многогодишна финансова рамка.