Докладът на Сметната палата следва предходен анализ, от който вече стана ясно, че 60 до 70 процента от почвите в Европа са нездравословни, отчасти поради лошо управление на почвата и оборски тор.
Прекомерната употреба на тор в земеделието има негативни последици за качеството на водата и биоразнообразието, но се прави твърде малко по този въпрос. Поради директивата за нитратите използването на азот от животински тор е ограничено само частично.
Според одиторите на ЕС между 2014 и 2020 г. около 85 милиарда евро за земеделски субсидии са били изразходвани за качеството на почвата. Но това е имало недостатъчен ефект, тъй като държавите от ЕС поставят твърде малко условия за такива субсидии. Заключава се, че държавите от ЕС е трябвало да отделят повече пари за райони с остри проблеми с почвата.
Освен това Европейската комисия няма добър преглед на начина, по който държавите от ЕС прилагат критериите за управление на тора. Затова не могат да се изчислят и средни стойности за ЕС.
В същото време Брюксел наскоро е предложил „регламент за чиста почва“, но той все още не е в сила. Тази директива ще бъде обсъждана през следващите месеци от Европейския парламент и министрите на околната среда. ЕС се стреми да има здрави почви до 2050 г.