Събитието е предимно насочено към обсъждане на курса на политика за разширяване. В него участват както лидери на ЕС, така и кандидат-държави. Европейската комисия едновременно представя новите си доклади за оценка, които според Брюксел установяват доколко напреднали са страните с реформите и присъединяването към правилата на ЕС.
Украйна и Молдова изглеждат най-близо до членство. И двете страни имат статут на кандидат-членки и се надяват през следващите месеци да започнат формални преговори. Все пак остава неясно кога действително ще могат да се присъединят, частично поради политически блокажи в рамките на Съюза.
За приемането на нови държави е необходимото съгласие на всички настоящи членки. За да се заобиколят политическите възражения на унгарския премиер Виктор Орбан, в Брюксел се работи по процедурни обходни решения. Така 26-те други държави от ЕС могат да дадат съгласието си и това последно (унгарско) гласуване да бъде отложено за бъдещо решение.
Според председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, разширяването не е само въпрос на растеж, но и на сигурност. Войната в Украйна е приближила ЕС до съседите му. „По-голям съюз е по-сигурен съюз“, каза тя по-рано, изразявайки подкрепа за източните кандидати.
Сърбия получава силна критика от Брюксел. Предстоящият доклад показва, че реформите там са застопорени и страната не се оттегля достатъчно от Русия. Въпреки това сръбското правителство продължава да държи на целта за членство в ЕС, въпреки намаляващата подкрепа сред населението.
Бъдещето на Грузия също се следи с подозрение. Европейската комисия е загрижена за растящото руско влияние и упадъка на демократичните институции. Комисар Мартa Кос призна, че Брюксел в миналото е направил твърде малко за борба с (руската) намеса (в Грузия) отвън.
По време на срещата се обсъжда нов модел за присъединяване. Той би включвал изпитателен период, в който новите членове нямат пълно право на вето. Такъв „Европа с две скорости“ трябва да предотврати затруднения при вземането на решения в ЕС, но тази идея среща и съпротива.
Комисар Кос подчерта по-рано, че ЕС „е научил от предишните грешки“ и че реформите трябва да вървят ръка за ръка с разширяването. Комисията иска да изясни какво точно се очаква от кандидат-членките, преди те да могат пълноценно да участват в Съюза.
Много европейски лидери възприемат разширяването като възможност, но и като риск. По-голяма Европа изисква по-бързо вземане на решения и по-малко блокади. Затова ЕС обмисля промени в правилото за единодушие, така че една държава вече да не може да спира целия процес.
Критиците посочват и че сегашните 27 държави в ЕС все още не са извлекли поука от Брекзита, излизането на Обединеното кралство от ЕС. Те казват, че ЕС първо трябва кардинално да модернизира управленския си модел, преди да приема нови членове.