В ЕС е постигнато съгласие за радикална промяна в общата европейска селскостопанска политика. Отсега нататък земеделското производство ще бъде много по-силно адаптирано към условията в отделните страни членки на ЕС. Но за това те трябва да осъществят много повече подобрения за опазване на околната среда и климата.
Националните правителства оттук нататък трябва да изготвят „национални стратегически планове“, които трябва да получат одобрението на Европейската комисия. В тях всяка държава трябва да посочи как възнамерява да изпълни целите на Европейската Зелена сделка и Климатичната конвенция. Комисията ще следи за техните постижения и спазването на правилата на ЕС.
Това дава на Европейската комисия по-добър преглед, контрол и „съвместно управление“ по въпроси като биоразнообразие, безопасност на храните, благосъстояние на животните, замърсяване на въздуха и почвата за всяка страна поотделно. При оценката на националните стратегически планове ЕК ще проверява също и дали те допринасят за стратегията „От фермата до трапезата“.
Отдавна съществуващите субсидии по ОСП ще бъдат преобразувани за 25% от общата подкрепа на дохода (на хектар) към целеви „зелени“ субсидии за различни аграрни екологични практики. Под натиск от страна на 27-те министри на земеделието ще има двугодишен преходен период (2023 и 2024), в който неизползваните „екологични премии“ все пак ще останат достъпни за фермерите.
Освен това, през следващите години финансовата помощ за аграрния сектор ще бъде прехвърлена от голямото интензивно земеделие и агроиндустрията към малките и средни производители. Затова сега 10 процента от всички национални земеделски субсидии са заделени за млади фермери и малки семейни стопанства.
Организацията на тези преговори в тристранен формат в Брюксел беше адаптирана след неуспешните предходни разговори през май. 27-те европейски министри на земеделието ще се съберат едва идния понеделник в Люксембург и този път няма да заседават едновременно с тристранния формат. Те ще могат да одобрят или отхвърлят резултата впоследствие, без да се намесват в детайли.
„За щастие най-после има споразумение по ОСП“, коментира евродепутатката Ани Шрайер-Пирик (CDA). Според нея има голяма отговорност пред министерството на земеделието в Хага и провинциите да изготвят достатъчно достъпни екологични програми и след това да ги направят финансово по-привлекателни за фермерите чрез допълнителни (национални) награди за постижения.
Нидерландският евродепутат Ян Хуитема (VVD, Renew Europe) определи споразумението като важна стъпка към модерна селскостопанска политика. „Настоящата политика, която отгоре надолу налага на фермерите как да стават по-зелени, не се е доказала като ефективна. Много по-добре е парите за озеленяване директно да се свързват с озеленяващите постижения на фермерите и градинарите. Колкото по-голямо е постижението, толкова по-високо е възнаграждението“, заяви Хуитема.
Не само екологични организации като Greenpeace и младежите за климата на Грета Тунберг, но и Зелените намират сега представения компромис по ОСП за много слаб и неприемлив. Те смятат, че земеделието трябва да спре с използването на химически хербициди и растежни стимулатори. „Както е сега сделката, няма да я подкрепим“, каза заместник-председателят на фракцията Бас Айкхаут. Той обяви кампания в целия ЕС срещу това, което нарече „зелено пране“.
„През 2019 г. европейските избиратели гласуваха за климатично приятелска, зелена промяна. Урсула фон дер Лайен и нейните комисари говориха тогава с големи думи за европейската Зелена сделка. Но сега просто се съгласяват с остарялата европейска селскостопанска политика.
ЕС все още подкрепя интензивното животновъдство в индустриален мащаб. Ще продължи да насърчава фермерите да използват синтетични пестициди. Ще продължи да пълни джобовете на мултинационалните компании и крупните земевладелци, докато малките фермери и семейните стопанства ще бъдат пренебрегнати“, заяви представителят на Зелената левица.