Преходната цел за 2040 г. се разглежда като ключова стъпка към пълна климатична неутралност до 2050 г. Има разногласия относно височината и формулировката на целите. Министрите на околната среда обсъждаха плановете в четвъртък, но след разговора подчертаха, че ръководителите на правителствата могат да вземат окончателно решение следващия месец.
Държавните и правителствените ръководители ще разгледат въпроса на 23 октомври в Брюксел. След това датското председателство на ЕС ще организира допълнителна среща на министрите на околната среда. Разделението се случва в чувствителен момент. Европа трябва навреме да представи достоверни предложения на предстоящата климатична среща на ООН.
Без споразумение страните от ЕС рискуват ЕС да подкопае международната си роля като лидер по климата. Като спешно решение бе договорен „временен сигнал“. Такова „заявление“ би било ориентиращо, но няма да съдържа задължителна цифра, а стриктна цел. Това трябва да осигури яснота навън, докато вътре остава пространство за по-нататъшни преговори.
Важен спор е въпросът дали инвестициите извън ЕС могат да се зачита като намаление. Поддръжниците разглеждат външните въглеродни кредити като възможност да се намалят емисиите по-бързо в световен мащаб и да се подкрепят иновативни проекти. Противниците се опасяват, че това ще обезкуражи страните в ЕС да правят повече.
Климатичният комисар Вопке Хукстра подчертава, че целта за 2040 г. е необходима за да се запази курсът към 2050 г. Без ясна междинна стъпка крайната цел за климатична неутралност може да се размие. В същото време някои страни посочват необходимостта да се вземе предвид икономическото въздействие и енергийната сигурност.
Страни като Унгария, Словакия, Чехия и Малта се противопоставят на твърде амбициозен текст, както и големи страни като Германия и Франция проявяват предпазливост. В другия лагер са страни като Испания и Швеция, които не искат да поставят целите прекалено ниско. Текущото председателство на ЕС (Дания) иска да постигне компромис тази есен.
Ясно е, че дискусията за целта за 2040 г. ще продължи да заема европейската политика през следващите месеци. Резултатът ще бъде определящ за доверието в Европа като световен климатичен играч и за посоката, в която континентът ще се движи през следващите десетилетия.
Напоследък в много страни от ЕС все по-често се чуват гласове, които заявяват, че ЕС ще трябва да поеме огромни финансови ангажименти през следващите години (реорганизация на индустрията, изграждане на европейска отбрана и т.н.), като обещаните по-рано инвестиции и субсидии за климат и околна среда вероятно ще бъдат отложени за по-далечна дата.

