Министрите на селското стопанство формално не определят търговската политика на своите правителства, но са сред най-ожесточените критици на пакта, който би открил пазарите на ЕС за повече говеждо месо и птиче месо от страните на Меркосур - Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай.
Министрите на селското стопанство и храните особено се интересуват дали Италия и Франция са готови да се откажат от възраженията си срещу споразумението с Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. И двете страни имат критична позиция в продължение на години, но сигналите от последните дни показват възможно по-смекчаване на отношението им. Въпреки това политическата ситуация във Франция (падане на правителството на Байру) може отново да доведе до забавяне.
Фермерските организации се притесняват, че сделката ще залее техните пазари с по-евтино месо и млечни продукти. В същото време Европейската комисия заявява, че разполага с решения, като значително разширен фонд за компенсации, за да компенсира загубите на фермерите.
Въпреки че министрите на селското стопанство формално не вземат решения по търговските въпроси, техните консултации в Копенхаген се следят с голямо внимание. Тяхното мнение се смята за политически индикатор. Но най-голямото им внимание е съсредоточено върху многогодишното финансиране на общата селскостопанска политика.
В този контекст Меркосур е само „малка работа, която всъщност трябваше да решим много по-рано“, както каза един служител на ЕС в кулоарите. В същото време се води дискусия за многогодишния бюджет на Европа за 2028-2034 г. Там се обсъжда сериозно намаление на бюджета за селско стопанство – от около 380 милиарда на около 300 милиарда евро.
Европейският съвет вече е предприел стъпки за опростяване на селскостопанската политика. Това включва, наред с други неща, намаляване на административните тежести и предоставяне на повече възможности за национални изпълнения. Датското председателство поставя акцент върху модернизацията и екологизацията, но и върху запазване на конкурентоспособността.
В политическите дискусии силно се откроява и бъдещето на Украйна в ЕС. Страната се счита за важен производител на зърно и други селскостопански култури. Възможното ѝ присъединяване би променило съществено вътрешните баланси в европейското селско стопанство. Особено Полша, Унгария и Чехия виждат това като заплаха и се опитват да забавят процеса.
Съвпадането на всички тези въпроси – споразумението Меркосур, новият бюджет, вътрешните реформи и възможното разширяване с Украйна – превръща обсъжданията в Копенхаген в важен момент. Това, което сега е неформален разговор, през следващите месеци ще се окаже определящо за бъдещето на европейската селскостопанска политика.