В продължение на години фермери в Англия и Уелс използват утайките от пречиствателните станции за обогатяване на нивите и пасищата си. Този материал е по-евтин от изкуствените торове и пестициди, което го прави атрактивна алтернатива в условията на покачващи се разходи. Годишно се разпръскват милиони тонове по селските райони.
В тези остатъци са открити значителни количества химически вещества, включително тежки метали, микропластмаси и така наречените ПФАС, известни със своята упоритост. Тези вещества не изчезват сами от околната среда, а се натрупват в почвата и могат чрез културите да попаднат в хранителната верига.
Големият проблем е, че замърсяването не се ограничава само до земеделската почва. Чрез дъждовна вода и измиване веществата достигат и до повърхностните води. Изследвания показват, че реките и ручеите все повече се натоварват с тези остатъци, което допълнително влошава съществуващото замърсяване на водите.
Лекари и екологични организации предупреждават, че последствията за общественото здраве могат да бъдат сериозни. Те посочват връзки между продължително излагане на ПФАС и здравословни проблеми, включително определени видове рак. Също така подчертават, че настоящата политика представлява мащабен експеримент, при който рисковете не са достатъчно изследвани.
Британските фермери защитават избора си, като посочват икономическата реалност. За много селскостопански предприятия евтините канализационни утайки са единственият достъпен начин да поддържат продуктивността на земята си. Те подчертават, че използването е официално разрешено и че действат в рамките на съществуващите правила. В същото време някои земеделци признават, че са зависими от система, чиито последици ще станат ясни едва в по-дългосрочен план.
Британското правителство вече реагира на нарастващата критика. Обявени са планове за затягане на правилата за употребата на канализационни утайки. Обмисля се въвеждането на по-строг контрол върху състава, по-интензивно наблюдение на последиците и евентуална забрана на определени вредни вещества.