За британските либералдемократи (LibDems) парламентарните избори утре са решаващи по няколко начина: ще бъдат ли отново притиснати до маргиналност от двете „големи“ партии или ще се придвижат към центъра на управленската власт? В двата случая за LibDems това ще бъде своеобразно повторение: те са били вече под натиск и са участвали в необичаен за Великобритания коалиционен кабинет.
Лидерката на партията Джо Суонсън изрази в сряда следобед по време на партийна среща в Лондон от една страна задоволство, че LibDems са на път към успех, но вероятно не достатъчно голям. Тя се опасява от социологическите проучвания, които предвиждат, че Борис Джонсън все пак ще получи мнозинство. За Суонсън и нейния предизборен екип това далеч не е сигурно.
Въпреки че консерваторите имат преднина от четиринадесет места, Суонсън заяви, че „в системата на избирателните райони това не означава нищо“. В лгбти театър на Броудуей в Уимбълдън тя обясни пред няколко десетки партийни активисти, че често се случва една партия да губи място с разлика от само две или три гласа.
Около нея, заобиколена от множество журналисти, фотографи и оператори, либералната Суонсън естествено трябваше да пресече известния дъговиден пешеходен пътен знак на Броудуей и произнесе реч в прочутия театър CYMK. Професионално реагира на живо в едночасовата новинарска емисия на ITV на последните социологически проучвания и отново предупреди британските избиратели за опасностите от нов кабинет на Борис „разрушителя“.
LibDems са се опитали да направят тези общи избори наистина истински избори, а не просто прикрита консултация относно плановете на Мей и Джонсън за Брекзит. Те са кратки, ясни и твърди: спиране и отменяне на цялата работа. Затова LibDems са изготвили обширна и добре структурирана „бъдещоспремена“ предизборна програма. С нея те залагат най-вече на по-младото поколение (под 30 години), което през 2016 г. „пропусна“ да даде проевропейски глас на референдума за Брекзит.
Въпреки че лидерката Джо Суонсън иска основно да гледа напред, много британски избиратели изглежда предпочитат да гледат назад. Те все още обвиняват LibDems, че под ръководството на тогавашния лидер Ник Клег в коалиция с торите са помогнали на консервативното „сребърна лъжичка“ поколение на Дейвид Камерън и Борис Джонсън да дойде на власт. Като по-малка партия те трябвало да приемат строги съкращения на социалната система, приватизация на държавни услуги и орязване на публичните услуги. И на всичкото отгоре те представиха референдума за Брекзит през 2016 г. като някакво демократично нововъведение, казват сега разочаровани британци.
Освен това LibDems не улесниха и здравомислещите британци: ако през 2016 г. те бяха категорично за референдум, сега те категорично се противопоставят на втори референдум. „Не ни приемате насериозно“, казва гласът на масата за обществено обсъждане. „Вие видяхте какво излезе от волята на народа“, казва Суонсън. Като лидер на модерна партия тя има всичко: жена е, добре образована, говори културно, изглежда солидно, добре владее речта, добър дебатьор. И въпреки това много консерватори и поддръжници на Лейбъристката партия не я възприемат като разумния център.
Преди няколко седмици тя допусна гаф в телевизионно интервю, за който все още ѝ се припомня. Тя изясни, че нейният и на LibDemsето в Камарата на общините при никакви условия няма да съдействат Борис Джонсън, който е мразен, отново да стане премиер, нито пък също мразения Джеръми Корбин. Тогава в едно изречение тя също така направи ясно, че сама иска да стане премиер. Тази „голяма говорливост“ като „момичето от третата партия“ все още ѝ се припомня от много коментатори.
За LibDems ще бъде решаващо дали достатъчно консерватори и достатъчно избиратели на Лейбъристката партия ще направят разумен или емоционален избор. Проевропейските, модерни торита и лейбъристи преди вота стоят пред избора: дали да останат верни на собствената си про-Брекзит партия (глас за собственото политическо „гнездо“, но за сметка на британската икономика) или да дадат гласа си на LibDems (за сметка на политическия си дом, но в полза на британския народ).