Комисията по земеделие на Европейския парламент ще проведе извънредно заседание в понеделник за последиците от руската война в Украйна. Тема е добавена към вече планираното заседание за изслушване относно европейската горска индустрия.
Веднага след това във вторник в Страсбург ще се проведе извънредно заседание на Европейския парламент.
Украйна и Русия не са само два от най-големите износители на храни в Европа, но също така и значими доставчици на енергия (газ и нефт) и селскостопански суровини (тор) за страните от ЕС. Очаква се цените на закупуване, които вече значително се покачиха през последните месеци, да продължат да се вдигат.
Най-висшият служител от земеделския комисариат в Брюксел ще се опита да информира Комисията по земеделие за текущото състояние, но се очаква да не може да даде много конкретни отговори. Това се дължи главно на факта, че европейските държавни лидери все още обсъждат допълнителни санкции срещу режима на президента Путин. Министрите ще се съберат отново в понеделник.
В сряда (2 март) Европейската комисия трябва да представи нов преглед на покачващите се цени на суровините през последните месеци. В настоящия контекст това разбира се придобива съвсем различно значение.
От изтекъл документ става ясно, че Комисията настоява за изграждането на по-големи (зимни) газови запаси в страните от ЕС, съвместни поръчки и ускорено разработване на нови европейски енергийни източници. Сред тях се споменава и добивът на биогаз от оборски тор.
Във вторник пълният състав на Европарламента ще обсъди руската инвазия в Украйна. Евродепутатът Питър ван Дален (ChristenUnie) заяви: „Това е варварска инвазия, при която е сериозно застрашен и световният мир. С най-силни думи изразявам възмущението си към тази атака на руския диктатор.“ Според ван Дален Русия трябва да бъде строго наказана: „Сега е необходимо Европейският съюз с партньорите си да наложи максимален брой санкции.“
До момента обявените наказателни мерки срещу Русия касаят основно транспортния сектор, технологиите, енергетиката и чуждестранните банкови сметки на висши приятели на Путин. Те се добавят към дългогодишните износни санкции в отговор на руската анексия на Крим през 2014 г.
Въпреки това се съобщава, че Холандия продължава да изнася стоки за стотици милиони годишно. Мляко, месо и плодове вече попадат под руското бойкотиране, но цветята все още се изнасят в големи количества за Русия.
Според непотвърдени съобщения в понеделник ще бъде взето решение да бъде изключена Русия от световната банковата система SWIFT. Миналата седмица няколко страни от ЕС все още бяха против, тъй като такава мярка ще има сериозни последици и за държавите от ЕС и останалия свят. Без SWIFT плащанията към Русия за износни продукти като газ и нефт няма да могат да се извършват, а страните от ЕС ще трябва незабавно да търсят алтернативни доставчици на газ.
Председателката Урсула фон дер Лайен на Европейската комисия заяви миналата седмица, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ и да ускори изпълнението на Зелената сделка. Инвестициите в собствени възобновяеми енергийни източници в ЕС ще станат стратегическа необходимост, каза фон дер Лайен. До момента Зелената сделка, включително преструктурирането на селското стопанство, беше предимно климатичен въпрос.
Ако Русия спре доставките на газ след затягането на санкциите от ЕС, според фон дер Лайен съюзът ще се справи. Руският държавен концерн Газпром вече не е надежден партньор за ЕС. Председателката на Европейската комисия посочи възможността за по-голям внос на втечнен газ.
Френският президент Еманюел Макрон подготви френските фермери за последствията от войната в Украйна за тяхната работа. „Това, което преживяваме в момента, няма да остане без последици за селскостопанския сектор“, каза той в събота на панаир в Париж. Макрон подчерта, че трябва да се мисли в дългосрочен план. Той е убеден: „Тази война ще продължи.“