Оставката на Лекорно дойде по-малко от месец след встъпването му в длъжност. Президентът Еманюел Макрон веднага прие оставката му, с което Франция отново остана без стабилно правителство. Премиерът заяви, че „условията за изпълнение на функциите му вече не съществуват“, визирайки нарастващото разделение в рамките на неговата център-дясна коалиция.
Кризата достигна своя връх в неделя вечер, когато току-що назначеният Бруно Ретаийо, лидер на „Републиканците“, публично нападна новосформираното правителство. Той заяви, че съставът на кабинета „не отразява обещания разрив с старата политика“ и свика ръководството на своята партия. По този начин Лекорно загуби подкрепата на ключов партньор в своята център-дясна коалиция.
Разривът с Ретаийо бе непосредствената причина за оставката, но напреженията във френския политически пейзаж са по-дълбоки. От парламентарните избори миналата година център-десните партии вече нямат мнозинство. Предишни кабинети на Франсоа Байру и Мишел Барние също се провалиха след няколко месеца поради бюджетни проблеми.
Лекорно се опита да дистанцира от спорната практика да се прокарват закони чрез член 49.3 без гласуване в парламента. Той обеща по-голямо сътрудничество с всички фракции, но този подход се провали. В рамките на няколко седмици след встъпването му в длъжност тонът между съюзници и опозиция отново се изостри.
Според няколко изявления Лекорно обвини други партии в политически маневри, имайки предвид изборите през 2027 г. Неговият призив „да се постави страната над партията“ получи малко отклик. Дори в партията „Ренесанс“ на Макрон недоволството от липсата на консултации и курса на новия премиер се увеличи.
Критиката не дойде само отвътре. Жордан Бардела от (дясната) Rassemblement National и Жан-Люк Меленшон от (лявата) La France Insoumise призоваха за нови избори. Марин льо Пен отиде още по-далеч и намекна, че и Макрон трябва да подаде оставка.
Политическата несигурност във Франция има и икономически последствия. Малко след обявяването на оставката борсата в Париж значително спадна, а акциите на големи банки загубиха няколко процента от стойността си. Междувременно Франция се бори с бюджетен дефицит над пет процента и държавен дълг над 110 процента от БВП.
С напускането на Лекорно Макрон трябва да търси осмия си премиер от 2022 г. насам. Страната остава засега без одобрен бюджет за 2026 г. и без перспектива за стабилно мнозинство. Кризата отново показва дълбочината на политическата парализа във Франция и колко ограничени са възможностите на президента.