От едната страна стоеше широка група държави, които искат амбициозно споразумение, а от другата по-малка група държави, произвеждащи петрол и пластмаса. Първата група настоява за намаляване на производството на пластмаса и строги правила за вредните химически добавки. Втората група се противопоставя на ограниченията на производството и акцентира върху управлението на отпадъците, по-добрите опаковки, повторната употреба и рециклирането.
Подложен на критика беше и процесът на вземане на решения. Предложенията за провеждане на гласуване при непреодолими разногласия се сблъскаха с изискването решенията да се вземат единствено по консенсус. Тази процедурна пропаст допринесе за задънената улица на разговорите, въпреки продължителните неформални консултации.
От Европа прозвуча разочарование. Европейският съюз имаше по-високи очаквания и подчерта, че работата трябва да продължи в посока на обвързващо споразумение, което по-добре да защитава здравето и околната среда.
Много държави и екологични организации реагираха обезкуражено на резултата. Те говореха за пропусната възможност, посочиха спешността на постоянно нарастващото замърсяване с пластмаса и призоваха за повече лидерство. Организациите призоваха амбициозните държави да действат по-решително и да не снижават летвата, именно защото предишните кръгове вече донесоха малко осезаеми резултати.
Застойът се натрупва върху предишни неуспехи. Предходният кръг от преговори, проведен миналата година в Южна Корея, също приключи без споразумение. Този модел засилва опасенията, че без промяна на курса от страна на ООН процесът ще остане затънал между желанието за намаляване на новото производство и призива за предимно подобряване на събирането и обработката.