Това слага край на краткото премиерство на Байру и отново поставя президента Макрон пред задачата да намери нов ръководител на правителството. Отхвърлянето на премиера се разглежда и като отхвърляне на президента.
Общо 364 парламентаристи гласуваха против вот на доверие, докато 194 подкрепиха предложението. Понеже Байру ръководеше малцинствено правителство, той се нуждаеше от подкрепата на част от опозицията, за да запази позицията си. Тази подкрепа обаче напълно отсъстваше.
На карта бяха бюджетните планове, с които Байру искаше да намали дефицита от 5,4 процента до 4,6 процента. Той предложи съкращения в размер на 44 милиарда евро. Основният акцент беше върху строги съкращения на държавните разходи, особено в сферата на социалната сигурност и субсидиите за възобновяеми енергийни източници.
Освен въпросните мерки, планът включваше и забележителни символични предложения. Например Байру искаше да премахне два официални празника – Великденски понеделник и 8 май, денят, в който Франция отбелязва победата във Втората световна война. Тези предложения срещнаха широко противопоставяне както в парламента, така и в обществото.
В сряда във Франция се очакват големи протести срещу обявените реформи. Под мотото “Bloquons tout” активисти масово призовават чрез социалните медии да се спре страната. Планирани са стотици акции, разпръснати из градовете и провинцията. Това събужда спомени за протестите на „жълтите жилетки“, когато във Франция имаше много недоволство от функционирането на държавата и правителството.
Оставката на Байру е част от по-широка политическа криза, която държи Франция в хватката си повече от година. Повод за това беше неочакваното разпускане на парламента от президента Макрон през лятото на 2024 г., след силна изборна победа на Националното събиране на европейските избори. Макрон се надяваше чрез предсрочни избори да укрепи позицията си, но този залог се провали напълно.
На новите парламентарни избори през миналата година както крайнодесният Национален сбор на Марин льо Пен, така и левият блок бяха победители на вота. Партията на Макрон завърши едва на трето място, което го принуждава да управлява с малцинствено правителство и премиер от друга партия. Това във Франция се нарича „кохабитация“, конструкция, която обикновено се оказва нестабилна и е довела до няколко правителствени кризи.
Освен това мандатът на Макрон изтича през 2027 г. Тъкмо миналата седмица френски съд реши, че обжалването срещу осъждането на лидерката на Националния сбор Марин льо Пен ще бъде изслушано по-рано – в началото на следващата година. Поради предишното осъждане тя няма право да се кандидатира на политически избори. Но ако бъде оправдана или ако присъдата бъде изменена, тя отново може да се кандидатира за наследник на Макрон.
С напускането на Байру Макрон е изправен пред назначаването на седмия си премиер откакто заема поста в Елисейския дворец. Президентството отново е белязано от политическа нестабилност. Според Елисейския дворец наследникът ще бъде обявен по-късно тази седмица. Французки медии спекулират, че министърът на отбраната Себастиен Лекорню е водещият кандидат да наследи Байру.