Това, че биологичната хранителна верига в Германия расте бързо, се дължи в голяма степен на стимулиращата държавна политика в страната. Пазарната стойност на биологичните храни в Германия е почти 16 милиарда евро. Така Германия заема първо място в ЕС-27.
Холандските износители на биологични храни могат да се възползват от това, казват селскостопанският съветник Питър Вермей и селскостопанският консултант Анна Сандл.
В интервю за Agroberichtenbuitenland те назовават растежа на биологичния сегмент като едно от най-забележителните развития. Почти 11% (1,6 милиона хектара) от германските земеделски площи вече се обработват биологично. Новото германско правителство (ГСДП, Зелените и Свободната демократическа партия) залага много на това. Целта е 30% от земеделските площи до 2030 г. да бъдат в биологично производство.
„Тази цел значително надхвърля 25% от Зелената сделка и стратегията Farm-to-Fork на Европейската комисия и е широко споделяна в германската политика. Желанието за растеж произлиза от тревогите относно климата, околната среда, биоразнообразието и потребителските навици. Политическият натиск за увеличаване на биосектора е голям“, обяснява Вермей.
Холандските селскостопански консултанти в Берлин и Мюнхен обаче се питат дали целта от 30% е постижима. Сандл казва: „Германия е по-малко заможна страна, отколкото мнозина мислят. Тук също има бедност. Биологичните продукти са сравнително скъпи и не всеки може да си ги позволи. Желаният растеж вероятно ще е възможен само ако разликата в цените между конвенционалното и биологичното производство намалее.“
Големият интерес на германските потребители към биологичните храни е преди всичко въпрос на манталитет, казва селскостопанският съветник Питър Вермей. „Около 70% от германците живеят в провинцията и уважават традиционния селски живот. Това се отразява и на рафтовете в супермаркетите.”
Много германски фермери обмислят да преминат към биологично производство. Един на всеки петима проявява интерес, сочат изследвания на Германската фермерска асоциация. В Южна Германия над четвърт от земеделските стопанства са отворени към тази промяна.
„Този огромен интерес в южната част не е изненадващ“, казва Сандл. „Поради планинския релеф фермите трудно могат да интензифицират производството си. Преходът към биологично етап е относително лесен за фермерите в южните райони.”
Вермей отбелязва разлика между стратегията на холандското и на германското правителство. Според него Холандия залага на устойчивост на селскостопанското управление и на кръгова земеделска практика. В Холандия има малко изрична политика за биологичното земеделие, докато в Германия такава съществува.