Изследователите установяват, че работниците често получават твърде малко заплащане. Въпреки че минималната работна заплата е задължителна, много от тях в крайна сметка вземат по-малко пари, например защото почивките не се отчитат или извънредният труд не се плаща. Има и съобщения за неясни фишове за заплата и удръжки без обяснение.
Подготвящото се ново германско коалиционно правителство на CDU/CSU и SPD планира да повиши минималната работна заплата до 15 евро на час. Земеделската организация DBV вече е поискала изключение за земеделието и градинарството.
Освен това проучването показва, че жилищните условия на сезонните работници често са лоши. Работниците обикновено живеят на територията на селскостопанското предприятие, в тесни и замърсени помещения. Често липсват условия за личен живот, хигиена и отопление. Разходите за настаняване обикновено се удържат автоматично от заплатите.
Работният натиск също е голям. Работните дни са дълги, понякога над десет часа, и има малко защита от жега или дъжд. Оплаквания от физическа болка или умора често се игнорират. Много работници се страхуват да критикуват, за да не загубят работата си.
Според синдиката IG BAU малко се променя в продължение на години. Проблемите са известни, но контролът е недостатъчен. Държавата проверява само малка част от фирмите, а санкциите често липсват, дори при явни нарушения.
Изследователите призовават за по-добра защита на сезонните работници. Те настояват за по-строг контрол, възможности за анонимни жалби и по-добра информация за работниците на техния език. Също така земеделските работодатели следва да бъдат държани отговорни за нарушенията в техните стопанства.
Проучването показва, че проблемът е структуриран. Особено в сектори като отглеждането на аспержи, където е необходим много ръчен труд, злоупотребите са широко разпространени. Поради сезонния характер на работата работодателите могат всяка година да наемат нови работници, без да поемат отговорност за тяхното благосъстояние.
В крайна сметка и потребителите и супермаркетите играят роля. Натискът да се доставя евтина храна кара фермерите главно да спестяват от трудовите разходи. Докато честните трудови условия не бъдат приоритет във веригата на доставки на храни, малко неща ще се променят, предупреждават изследователите.