Вниманието сега е фокусирано върху Гренландия, след като американският президент многократно заяви, че Съединените щати имат нужда от тази територия за своята национална сигурност. Не бе изключено използването на всички средства, включително и военни.
Тези изказвания поставиха НАТО в необичайна позиция. Съществуващите военни планове на алианса предвиждат противници извън, но не и ситуация, в която един съюзник от НАТО заплашва друг съюзник от НАТО, за което няма установен план за действие.
Дания и Гренландия настояват за спешен разговор с американския държавен секретар Рубио, но той все още отказва. Според изявления от Гренландия и Дания, целта на този разговор е да се изяснят намеренията на САЩ.
Датският премиер публично предупреди, че военна атака от един съюзник на НАТО срещу друг би блокирала всичко, включително и самото НАТО, както и сигурността, изградила се през десетилетия.
Дори без реални военни действия, тонът на американските изявления вече има последствия. В множество реакции се подчертава, че ескалиращата реторика сама по себе си подкопава стабилността и взаимното доверие в алианса.
Фактът, че САЩ не се отказват от използването на военни средства, беше доказан в последните седмици, когато янките бомбардираха няколко скоростни наркокораба и извършиха военна операция за отвличането на президента на Венецуела.
Няколко европейски лидери открито изразиха подкрепа за Дания и Гренландия. Акцентира се, че това не е просто двустранен конфликт, а въпрос, който засяга цяла Европа.
В НАТО обаче се чуват предупреждения, че дори самото водене на този дебат оказва вреда. Алиансът е изграден на ценности и доверие, и идеята, че заплахата идва отвътре, се възприема като отслабваща.
Освен това е важно наблюдението, че наскоро приетата нова политика на САЩ в областта на отбраната и сигурността създава впечатление, че Съединените щати преследват хегемония върху цялата западна полукълбо. Военната мощ на САЩ вече не се разпростира само на юг над „Голфовете на Америка“ и „задния двор“ в Централна и Южна Америка, а и на североизток.
В този контекст въпросът с Украйна изглежда е оставен от Вашингтон на Русия и Европейския съюз. Европейците явно трябва да се подготвят за заплахи не само от изток, но и за несигурност, разклащане и отдръпване от Запада.
Накрая много военни анализатори подчертават, че изчакването не е вариант. Европейски гласове настояват за ясни позиции относно бъдещето на Гренландия и НАТО, докато същевременно признават, че няма съществуващ план за справяне с подобна криза.